Ще ви кажа следното: същността на любовта е свободата. Всеки, който каже, че ви обича и че се грижи за вас, ще зачита свободата ви.
Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път.
И по-рано съм ви казвал, и пак ще ви кажа. В основата на човешкия опит и преживяване стоят само две енергии: любов и страх.
Любовта дарява свобода, страхът я отнема. Любовта отваря, а страхът затваря. Любовта кани свободната изява, страхът я наказва.
Прилагайки тази мярка, ще разбереш дали някой те обича или се бои от тебе. Не го слушай какво казва.
Гледай го какво прави.
Любовта те кани винаги да прескочиш границите на невежеството. Да задаваш всякакви въпроси. Да търсиш всякакви отговори. Да изричаш всякакви думи. Да споделяш всякакви мисли. Да подкрепяш всяка система. Да се кланяш на всеки Бог.
Да живееш със своята истина.
Любовта винаги те кани да живееш със своята истина.
Така можеш да разбереш, че това е любов.

Освободи се от представата, че щастието зависи от нещо извън самия тебе и ще се освободиш от ревността. Освободи се от мисълта, че в любовта става дума за онова, което си дал и онова, което си получил в замяна, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от претенциите си върху другия, върху неговото време, енергия, възможности или любов, и ще се освободиш от ревността.
Добре, но как да направя това?
Живей си живота с нова задача. Разбери, че целта му няма нищо общо с онова, което ще извлечеш от него, а само с онова, което ще вложиш в него. Тъй е и във връзките между хората.
Целта на живота е да пресътвориш отново своето Аз в следващата най-величествена представа на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност, и тъй да покажеш Кой Си Ти. Това значи да възвестиш и станеш, да изразиш и изпълниш, да изживееш и познаеш своето истинско Аз.
Това не изисква нищо от другите хора в живота ти и в частност - от другия човек. Точно затуй можем да обичаме другите, без да изискваме нещо от тях.
Идеята, че трябва да изпитваш ревност към времето, през което този, когото обичаш, играе голф или работи в канцеларията, или е в прегръдките на Друг, е идея, която може да ти хрумне само ако си представяш, че твоето щастие се накърнява, когато обичаният от тебе човек е щастлив.
Или че щастието ти зависи от това любимият ти винаги да е с тебе, вместо да бъде с друг или да върши нещо друго.